І.Теория на външната политика
1.1.Определение
Външната политика е общия курс на държавата в международните й отношения. Тя определя целите и задачите на държавата в отношенията й с други държави, народи и международни организации. По такъв начин външната политика представлява съвкупност от цели и средства за дейността на държавата в областта на отношенията й с други субекти . Най-важното средство на външната политика е дипломацията. В чл.24 на нашата Конституция е посочено, че външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на Международното Право. Посочени са и основните цели на външната политика: осигуряване на националната сигурност и независимост на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани и съдействие за установяване на справедлив международен ред.
1.2.Дипломация и дипломати.
Дипломацията е средство за постигане средсвата на външната политика само чрез мирни преговори и споразумения. Т.е. тя е главното мирно средство на външната политика.
Дипломатите са лицата, упълномощени да осъществяват дипломатически отношения. Такива са тези, които осъществяват дипломатическа дейност в чужбина; на служба в Министерството на Външните Работи и други служби за официални външнополитически отношения. Не всички лица, които служат в М.Вн.Р., посолствата или други задгранични представителства, са дипломати. Много от тях изпълняват само спомагателни функции: преводачи, куриери, т.н. Техните функции не са дипломатически и нямат статута на дипломатите.
Основните цели,които се стреми да постигне дипломацията са тези на външната политика. Това не означава, че обикновено в процеса на преследване на външнополитически цели дипломацията не се води от свои,специфични цели. Често дипломатическите цели се преследват, когато в една конференция или при многостранни преговори дипломацията се стреми да си осигури подкрепата на други участници или когато дипломатът цели да установи полезни връзки и да създава благоприятен образ за своята страна. Тези цели имат спомагателно значение за постигане на политическите цели.
1.3. Външната политика в контекста на международните отношения
Международните отношения са социалната сфера, в която се осъществява дипломатическата дейност. Дипломатическите отношения са вид социални отношения, но много голяма част от международните отношения не са дипломатически. За международните отношения е характерно, че възникват естествено, винаги “автоматично” с появата на техния субект в обществото на другите субекти. За дипломацията това правило не е в сила. За да се установят дипломатически отношения е необходимо изричното съгласие и на двете страни. Международните отношения могат да се осъществяват и без установяване на дипломатически отношения.
В съвременната дипломация започва да расте все повече ролята на неформалните контакти- съвпадане на интереси и гледни точки. Научнотехническият прогрес спомага за по- резултатна дейност на дипломацията, без да се снижава значението й.
Разглеждана като действия, като род социална активност, дипломацията може да се определи и като специфично целево общуване на специално упълномощени за това лица. Три са средствата, с които се осъществява общуването :
а) Вербалната форма на лични контакти
б) Дипломатическата преписка
в) Дипломатическите знаци и жестове
Същността на дипломатическите преговори се състои в преодоляването на различията между страните. Дипломацията е възникнала от необходимостта да се решават проблеми, чието решение зависи и от другата страна “ Безкомпромисна позиция “ или искането към другата страна “ или всичко, или нищо “ не са присъщи на истинската дипломация..
Истинската същност на дипломацията е изкуството да се преговаря. Преговорите са основният начин дипломацията да постига желаното, независимо дали това става чрез компромис или убеждаване. Дипломатическите ведомства извършват подготовката за преговори месеци преди започването им.
1.4.Видове дипломация
Многостранната дипломация може да намери мястото си в рамките на постоянни, системни и институционализирани отношения- блокове, организации, съюзи, общности и т. н. Но може да се осъществява и ad hoc в междудържавни конференции и съвещания, предназначени да решат някакъв отделен международен проблем.
Друг вид многостранна дипломатическа дейност се осъществява в специализираните международни конференции и съвещания, свиквани да решават определени въпроси, след което прекратяват съществуването си.Дипломатическата практика прибягва към два основни типа международни конференции и срещи. Различието идва от целите, които се преследват и от очакваните от тях резултати:
Многостранни международни срещи и конференции, чието предназначение е само да обсъдят някакви въпроси от общ интерес. В тях решения не се вземат. Ползата е по- доброто взаимно разбиране, намаляването на опастността от предизвикани поради липса на точна информация или недуразумения спорове и конфликти. Ако се сравни с традиционната двустранна дипломация, многостранната разкрива съществени особености. Те могат да се търсят в следните няколко направления:
а) участие на множество страни и вземането на колективни решения;
б) осъществява се не непосредствено между национални висши държавни органи и постоянни представителства към тях, а между дипломатически делегации, работещи паралелно в специално създадени за целта структури;
в) използва се особен ред за провеждане на дипломатическите преговори;
г) създават се специфични международни актове и документи;
Процедурата е вътрешния закон на многостранната дипломация. Преобладава вербалната, устната форма, докато писменото общуване играе по- малка роля. Обстановката е динамична и изисква понякога моментална реакция и вземане на отговорни решения. Процедурните тънкости са важно оръжие на дипломацията. Ето защо въпросите на процедурата грижливо се уточняват. При постоянните форми - т.е. при международните организации, съюзи, общности, т.н. - те не рядко се регламентират в учредителните им документи( учредителен акт или устав). Формите на участие са две:
а) пълноправно участие, даващо право на глас.
б) статут на наблюдатели, който може да позволява да се изразяват мнения и становища по проблемите, но не и да се гласува при вземането на решения.
Когато въпросите в дневния ред са много или проблемът е много сложен, се прибягва към създаването на комисии, експертни групи, комитети и други работни органи.В тях участват дипломати с по- нисък ранг.
Другото направление, в което се разкриват особености на многостранната дипломация са създаваните от нея международни документи. Те могат да се отнасят към две основни групи. Първата са юридически документи : многостранни договори, конвенции, споразумения и т. н. За да придобият юридическа сила е необходимо да бъдат подписани и ратифицирани от всяка страна поотделно. Страните обаче не са задължени да го направят. Втората група са политическите документи. Те отразяват, морално и политически закрепяват общите позиции на страните, но не се нуждаят от допълнително подписване и ратифициране. Названията и формите на тази група са разнообразни: заключителен акт, заключителен протокол, съвместна декларация.
ІІ.Цели и приоритети на българската външна политика в периода 1990-2000г.
2.1.България и Европейският съюз.
Позицията на България относно членството ни в ЕС , въпреки привидната си яснота подлежи на по-нататъчно уточняване и прецизиране, тъй като целите често се бъркат с инструментите за постигането им. България вижда в пълноправното членство главно една стабилна котва за модернизация на икономиката, което да ни гарантира, на първо място, сигурен достъп до високоразвит пазар и приток на капитали при изгодни условия. На второ място, то е сигурна рамка, която няма да позволи спиране или връщане на демократичните реформи с прозападна ориентация. В този стремеж, обаче България е склонна да пренебрегва средносрочните и дългосрочни проблеми на прехода, произтичащи от все още несъвършената трансформация на нашата икономика, от необходимостта от иновации, от голямата разлика в доходите и социално-структурните различия с ЕС.
Първият документ, свързан с нормализирането на отношенията и началото на сътрудничеството между ЕС и България е Споразумението за търговско и икономическо сътрудничество от декември 1990 г., което вече не е в сила. То е подписано от кабинета на Димитър Попов (коалиционен МС) в нелека политическа ситуация.
През 1993 г. е подписано от кабинета на Любен Беров (експертен МС) временно споразумение което също вече не се прилага.Същата година същият кабинет на 8 март 1993 г. подписва Европейско споразумение за асоцииране между ЕО и РБългария. Това споразумение влиза в сила на 01.02.1995 г. по време на управлението (всъщност в самото му начало) на правителството на Жан Виденов (БСП). Европейското споразумение поставя основите на постепенното сближаване между ЕС и България.
На 15.12.1995 г. България внесе молба за членство в ЕС. Молбата внесе правителството на Жан Виденов (БСП), което е още едно доказателство за единността на българските политици по въпроса за европейската интеграция на България.По политическият критерии (Nо1), ЕС констатира, че за 1999 и 2000г. България изпълнява този критерии. За нас като българи е чудесно признаването, че България притежава стабилни институции, които гарантират демократичното ни развитие.В някои области, обаче ЕК отправя сериозни критики. Става дума за стриктното прилагане на законовите разпоредби на различните нива на управленският апарат, недостатъчно активната борба с корупцията, функционирането на съдебната власт и интегрирането на малцинствата.Законовата рамка е перфектна, но за да се решат изброените проблеми е необходимо ефективното й прилагане, за да не останат законите мъртви права.
По вторият икономически критерии ЕК отчита огромният напредък на България в периода 1997 - 2001г. - налице е макроикономическа стабилност. Цените се диктуват от пазара, либерализирана е външната търговия, и това води до активен търговски обмен.Но това все още не значи действаща пазарна икономика. Органите за защита на конкуренцията не функционират добре, фирмите са възпрепятствани да влизат и излизат от пазара, поради бюрокрация и корупция. Юридическата среда е нестабилна, правосъдието не е еднакво за всички. Банките след кредитните милионери и лошите кредити едва сега праз 2001г. могат да влязат в ролята си на източник на кредити за икономическите субекти. Що се отнася до втората част от критерия - капацитет за устойчивост на конкурентният натиск и пазарните сили в ЕС. Извод за него се прави чрез анализ на външната търговия. Търговският обмен стабилно нараства между ЕС и България, но българските стоки и услуги не са достатъчно конкурентно способни и България внася предимно продукти с висока добавена стойност, а изнася суровини и полуфабрикати, което показва ниска конкурентноспособност на българската икономика.Що се отнася до критерии Nо3 и Nо4, то само ще спомена, че в областта на правосъдието въпреки някои успехи има още много работа. (Организираната престъпност все още е силна, но да се надяваме, че симптомите за откъсването й от държавата са верни).
Структурите, обаче за прилагане на правото на ЕС са слаби - човешките и парични ресурси се набавят бавно и трудно.
По преценка на ЕК, България е на верен път, постигнала е забележителни успехи, но е необходимо още немалко време. Все пак икономическите и социалните промени се задълбочиха, според някои и започнаха едва 1997 г., което до днес прави твърде малък в исторически план период.През споменатата 1997 г. в Люксембург ЕС покани първата вълна държави кандидат-членки. България не бе сред тях, нека да си спомним - в този период обстановката в страната беше революционна, имаше хиперинфлация от 1000%, висока безработица, стачки, забавяне на реформите, политическо напрежение, митинги и щурмове пред парламента, В периода от 1997 до 2001г. правителството на Иван Костов, въпреки доста свои недостатъци свърши много от необходимото що се отнася до реформите в икономиката, законодателството и др. Споменатите по-горе от мен и констатирани от ЕК постижения по критериите на ЕС са основно, но не и изключително дело на кабинета Костов.
И така в края на 1999 г. ЕК препоръча с България да бъдат започнати преговори за присъединяване към ЕС, като първоначално бяха поставени следните две условия към България:
I. До края на годината правителството да определи приемливи дати за закриване на I до IV блок на АЕЦ Козлодуй.
II. Да бъде потвърден същественият напредък, постигнат в областта на икономическите реформи.
В писмото до премиера Иван Костов ЕК (ръководена от Романо Проди), уточни че II-рото условие не е нещо ново, то е само проекция на това, че България още не отговаря на критериите от Копенхаген. Всички критерии от Копенхаген трябва да бъдат изпълнени 100% преди действително присъединяване. Това е неполитически, а технически въпрос, защото не е възможно да се участва във вътрешният пазар на ЕС, ако нашите продукти и средства на производство не отговарят на същите (общи за ЕС) условия.
По въпросът за АЕЦ Козлодуй (I - IV блок). Според ЕК блоковете от I до IV са технологично несигурни, с дефекти в концепцията. Ядреният процес е нестабилен и обшивката на реакторите е слаба. Според ЕК V и VI блок работят с 56% от мощността си, т.е. I до IV не са необходими на България. ЕК се основава и на едно споразумение от 1993 г. между България и ЕБВР с което нашата държава се ангажира да затвори I до IV блок до края на 1998 г. На тези атаки от българската общественост бяха противопоставени следните факти:Няма норми (т.е. задължителни изисквания) за европейска ядрена безопасност. Има препоръки и рекомендации, които са с незадължителен характер;По въпроса за обшивката, без обшивка са:20 британски реактора,4 унгарски,няколко чешки;Споразумението от 1993 г. сключено от кабинета Виденов с ЕБВР не е ратифицирано от НС и няма юридическа сила според международното право;България има енергийна стратегия от 1995 г., а не от 1997 г. както твърди ЕК;През 1992 г. в Мюнхен Г-7 взимат политическо решение всички съветски реактори да бъдат спряни;Четирите блока са ВВЕР 440 т.е. общата им мощност е 1760 мегавата - България престава да е крупен износител на ток, а това обслужва нечии интереси, но не и българските.
На 10.11.12.1999 г. в Хелзинки (Финландия) бе проведена среща на високо равнище на ЕС .На 09.12.1999 г. България получи подкрепата на Европейската народна партия (ЕНП). ЕНП излезе с резолюция България да започне преговори за присъединяване към ЕС; “Първата вълна преговарящи държави” (от 1997 г.) да бъдат приети до 2003 г.; а Турция да се одобри за кандидат-членка. Българският външен министър Надежда Михайлова е зам. редседател на ЕНП, пред ЕНП премиерът Костов призова да се активизира Пактът за стабилност на Балканите и да се спомогне излизането на България от “Шенген”.
На същия 09.12.1999 г. премиерът се срещна с министър-председателя на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Двамата са обсъждали изваждането на България от негативния визов списък "Шенген". Комисарят по Евроинтеграцията Г. Ферхойген в интервю съюбщи, че СМ може да извади България от списъка “Шенген” през февруари 2000 г , всъщност това ще стане най – рано през първата половина на 2001 г.
На 10.12.1999 г. бе решено неофициално и обявено от премиера на Финландия П. Липонен, че с България и останалите пет държави ще бъдат започнати преговори за членство с ЕС. Поканена бе и Турция, чиято кандидатура бе замразена от 1987 г. поради споровете й с Гърция за Кипър и проблемите й с кюрдите. На 11.12.1999 г. тя прие поканата и Бюлен Еджевит замина за срещата в Хелзинки. Според изказване на премиерът Костов преговорите могат да приключат до 2006 г., но ЕК предпочита по-дълъг период на адаптация за кандидатките.
Следващата крачка по-пътя на България към Европа бе срещата в Ница.В Ница България излезе от сивата зона..
Действително заявената от ЕС готовност да приеме нови страни членки след 2003 г., а най-вероятно през 2005, вълнуваха повече вишеградската четворка и прибалтийските републики. Вначалото на 2007 България стана пълноправен член на ЕС,с което се птвориха нови проблематични аспекти на българската външна политика.
2.2.Пакт за стабилност на Югоизточна Европа
Първият официален форум, на който беше обсъждан официално и приет Пактът за стабилност за Югоизточна Европа, е срещата на министрите на външните работи на страните от ЕС, Г - 8, държавите от Югоизточна Европа и представители на ОССЕ, СЕ, ООН, НАТО, ОИСР, ЗЕС, СБ, МВФ, ЕИБ, ЕБВР и други международни организации и инициативи, състояла се в Кьолн, Германия на 10 юни 1999 г.
Европейският съюз пристъпи към реализирането на Пакта за стабилност, разглеждайки го като мащабен проект, който трябва да доведе до траен мир, просперитет и сигурност на Балканите.Основните механизми, с които се осъществява дейността на Пакта за стабилност за ЮИЕ са: Службата на Специалния координатор, Регионалната маса, Работните маси и Подмаси и Работните групи.
2.2.1.Работна маса по демократизацията и правата на човека
На учредителната среща на РМ - 1 участниците обсъдиха основните направления от работата на Работната маса и определиха работните групи. Страните от региона представиха свои предложения и проекти за одобрение и финансиране в рамките на Пакта за стабилност.
Основно предложение от българска страна на срещата бе изграждане в София на Информационен център за демократично развитие за ЮИЕ. Центърът ще допринася за развитие и укрепване на демокрацията и гражданското общество в страните от региона, за ктивно да участват неправителствени организации.
На 12 - 14 ноември 1999 г. България беше домакин на конференция, в рамките на Процеса от Грац, за преглед на образователните програми в страните от региона от гледна точка на тяхното адаптиране към условията на добросъседството и изключването от тях на елементите на национализъм.
Второто заседание на Работната маса по демократизацията и правата на човека бе проведено на 21 и 22 февруари 2000 г. в Будапеща.
2.2.2.Работна маса по икономическото възстановяване,развитие и сътрудничество Приоритетните проекти на България, представени за одобрение и финансиране в рамките на Пакта за стабилност, са в областта на инфраструктурата: възстановяване на корабоплаването по река Дунав; коридор N 8 - шосе и ж. п. линия, свързващи Албания, Македония и България; коридор N 4 - свързващ Централна Европа с България и Гърция чрез изграждане на мост на Дунав при Видин - Калафат и свързване на енергосистемите на България, Македония и Албания. Тяхното реализиране е от важно значение за няколко страни и за региона като цяло, а освен това чрез тях ще се осъществява връзката с европейската инфраструктура.
По инициатива на Специалния координатор на Пакта за стабилност г-н Бодо Хомбах на 7 февруари 2000 г. министърът на финансите на България и министърът на транспорта на Румъния постигнаха договореност в Брюксел за строителството на втори мост над река Дунав. На 27 март 2000 г. премиерите на двете страни подписаха в Букурещ протокол за изпълнението на проекта при Видин - Калафат. На 5 юни 2000 г. министрите на външните работи подписаха в Букурещ Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Румъния за техническите, финансовите, правните и организационните въпроси, свързани с изграждането на нов граничен комбиниран мост между двете страни на река Дунав.
На 10 и 11 февруари 2000 г. в Скопие бе проведено второто заседание на Работната маса по икономическото възстановяване, развитие и сътрудничество. На срещата Световната банка представи регионална стратегия, включваща всеобхватен подход към развитието и стабилността на региона. По предложение на министъра на външните работи Надежда Михайлова министър-председателят Иван Костов определи на 28 февруари 2000 г. за Ръководител на икономическия екип на България за Инвестиционната харта Председателя на Агенцията за чуждестранни инвестиции Георги Табаков.
На срещата в Скопие представители на Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Република Македония и Румъния подписаха Меморандум за улесняване на търговията и транспорта в ЮИЕ.
2.2.3.Работна маса по въпросите на сигурността
На Работна маса 3 и нейните две подмаси се гледа като на допълващ форум за ускоряване и импулсиране както на регионалното сътрудничество в областта на вътрешната и външната сигурност и отбраната, така и на интеграцията на държавите от региона в евроетлантическите структури.
Приоритетни области за действие на Подмасата по вътрешните работи са: борбата с корупцията и организираната престъпност, нелегалната миграция, както и реформата на полицейските органи и съдебната система.
На 14 - 15 декември 1999 г. България беше домакин на Регионална конференция по въпроса за експортния контрол върху търговията с оръжие. В конференцията, организирана със съдействието на САЩ, участвуваха 12 държави от Югоизточна и Централна Европа..
На 1 януари 2000 г. Босна и Херцеговина пое съпредседателството на Работната маса по сигурността.
Втората среща на Работна маса - 3 бе проведена в Сараево на 15 - 16 февруари 2000 г. под председателството на г-н Ян Елиасон. В срещата са участвали делегации от 26-те държави-членки на Пакта, представители на т. н. “подпомагащи” държави и на редица международни организации и институции. България представи доклад за резултатите от проведената в София конференция по търговията с оръжия и стоки и технологии с възможна двойна употреба.
2.3.Регионална конференция за финансиране на Югоизточна Европа
На 29 и 30 март 2000 г. в Брюксел бе проведена Регионална конференция за финансиране на Югоизточна Европа, в която участваха представители на 47 страни и 36 международни организации. Делегациите на страните от Югоизточна Европа на конференцията бяха на министерско равнище. Българската делегация бе ръководена от министъра на финансите.
В Пакета за бързо стартиране от българските предложения и по трите работни маси са включени следните проекти:
- Изграждане на комбиниран мост над река Дунав при Видин-Калафат;
- Реконструкция на българските пристанища на река Дунав;
- Реконструкция на летище "София";
- Проект за социална адаптация на освободените военнослужещи в резултат на реформата в армиите на България и Румъния / разработен съвестно със Световната банка и НАТО /;
- Проект за предоставяне на наземна инфраструктура, оборудван самолет и експертиза за създаване на регионална система за въздушно наблюдение за ЮИЕ на територията на България / в рамките на проекта на Франция /.
2.4.Основни прояви на пакта за стабилност в периода след 1 юли 2000г.
По покана на министъра на финансите г-н Муравей Радев Специалният координатор на Пакта за стабилност г-н Бодо Хомбах бе на посещение в България от 19 до 23 юли 2000 г. По време на визитата г-н Бодо Хомбах бе приет от президента г-н Петър Стоянов и от министър - председателя г-н Иван Костов. Срещата за приемане/предаване на съпредседателството на Работната маса по въпросите на сигурността бе проведена в Пловдив на 25 юли 2000 г. с участието на: посланик Ким Тровик- председател на РМ-3; Участниците в срещата обсъдиха приоритетите в работата на РМ -3 до края на 2000 г., както и въпроси, свързани с подобряване на координацията между държавите от ЮИЕ и развитието на регионалното сътрудничество в рамките на Трета работна маса. Българската страна представи своята концепция за дейността на РМ -3 до края на годината. Подробно бяха обсъдени различните аспекти на организацията и провеждането на третото заседание на РМ -3 в София на 4-5 октомври 2000 г. Посланик Тровик изрази своите виждания за приоритетите на РМ -3, спирайки се по-подробно на въпросите, свързани със сигурността и отбраната:
- социалната адаптация на освободените военнослужещи в резултат на реформите в армиите на България и Румъния;
- развитие на регионалното сътрудничество в ЮИЕ в областта на гражданско-военното аварийно планиране;
- изграждане на Регионален верификационен център за ЮИЕ в областта на контрола на въоръженията;
-
По време на дискусиите на Подмасата по отбраната и сигурността бе отбелязан напредъка в областта на контрола и неразпространението на оръжията, на военните контакти, на малките и леки оръжия, разминирването и др. България информира за учредяването на Направляваща група за сътрудничесто в областта на сигурността в Югоизточна Европа като нов механизъм, който ще съдейства за координацията и сътрудничеството между страните от региона в областта на сигурността и отбраната /SEEGROUP/, както и за проведената първа среща на SEEGROUP в София на 3 октомври 2000 г.
На 17- 19 октомври 2000 г. в София бе проведен Регионален семинар за унищожаване на малките и леки оръжия, организиран от България и Канада.
2.5.Взаимодействие с НАТО по проблема за кризата в Косово през 1998г.
Взаимодействието между НАТО и “фронтовите държави” от ЮИЕ по отношение на кризата в Косово се превърна в тест както за единството на Съюза при операции в отговор на кризи извън действието на чл.5 на Вашингтонския договор, така и за способността на България и другите страни кандидати да поемат отговорностите на членството. Действията на България и други страни-кандидати за членство от региона бяха факторът, генерирал повишено внимание от страна на международната общност към въпросите на сигурността и стабилността в ЮИЕ и стремеж към ускорено интегриране на държавите от ЮИЕ в ЕС и НАТО.
През 1998 г. България се включи активно в политическите консултации в рамките на Евро-Атлантическия съвет за партньорство (ЕАСП) по кризата в Косово, пряко засягаща интересите на националната ни сигурност. През юни 1998г. бе предприет демарш пред генералния секретар на НАТО, в който България потвърди своята готовност да подкрепя и съдейства на усилията на НАТО по регулиране на кризата.
В резултат на това, в създалата се през октомври критична ситуация‚ НАТО приложи в действие специален механизъм за информиране - на постоянна и преференциална по отношение на останалите партньори основа - на България и другите съседни на СРЮ страни-партньори относно взетите от съюза решения.
На 21 юни 1999 г. между България и НАТО бе сключено споразумение за транзитно преминаване през територията на България в рамките на операция “Джойнт Гардиан”. С подкрепата на всички парламентарни групи на 25 юни 1999 г. Народното събрание ратифицира Споразумението с НАТО. Документът определя условията за транзитно преминаване и временно пребиваване на въоръжени сили и техника на Съюза, необходими за целите на операцията. В изпълнение на споразумението през България преминават значителна част от личния състав и средства на Съюза, участващи в операцията. За целта бе създаден Национален координационен център.
| 2.6.Актуални проблеми на участието на България в ОССЕ Като най-всеобхватна европейска организация в областта на сигурността ОССЕ играе важна роля в поддържането на мира, стабилността и сигурността в географската зона от Ванкувър до Владивосток чрез своите уникални функции в областта на превантивната дипломация, предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, следконфликтното възстановяване, развитието на военното сътрудничество и контрола на въоръженията. 2.6.1.Харта за европейска сигурност в Европа По предложение на Русия на Будапещенската среща на най-високо равнище на ОССЕ /1994 г./ се постави началото на дискусия по Модела за обща и всеобхватна сигурност в Европа през 21 век /МОВС/, чиято основна цел бе да установи баланс между фундаменталните процеси на разширяване на НАТО и ЕС и интересите и ролята на Русия в европейската сигурност. България участваше активно в дискусията по МОВС и в работата по Хартата за европейска сигурност с убеждението, че това трябва да бъде политически обвързващ документ, който няма да ограничава страните-членки на ОССЕ в сътрудничеството им с други организации в областта на сигурността, няма да повтаря постигнатите вече договорености в рамките на ОССЕ и няма да доведе до подмяна, спиране или отлагане на започналия вече процес на разширяване на НАТО и ЕС. На 17-19 май 1999 г. в София бе проведен семинар на ОССЕ на тема “Сътрудничеството между международните организации и институции: опит и перспективи в Югоизточна Европа”. Дискусията обхвана най-актуалните в момента въпроси на сигурността и стабилността в региона в контекста на общоевропейската сигурност, и ролята на международната общност за тяхното трайно решаване.. 2.6.2.Участие на България в мисии на ОССЕ Мисиите в Югоизточна Европа /на територията на бивша Югославия и присъствието в Албания/ имат различни мандати в областта на превантивната дипломация, урегулиране на конфликти и неутрализиране на вътрешнообществени и етнически напрежения, представляващи заплаха за крехкия мир в региона. От ноември 1998 г. до юни 1999 г. на базата на постигнатото споразумение между ОССЕ и правителството на СРЮ работеше Мисията на ОССЕ за контрол и наблюдение в Косово, в която поради решението на СРЮ да не допуска наблюдатели от съседни държави в Косово, не участваха български експерти. Един представител на България работеше в Бюрото за свръзка на Мисията в Тирана. Прогресивното влошаване на обстановката в Косово доведе до невъзможност мисията да изпълнява задачите си и на 8 юни 1999 г. тя беше закрита. На 1 юли 1999 г. бе взето решение за създаване на нова Мисия на ОССЕ в рамките на Мисията на ООН за временна администрация в Косово /UNMIK/. Българската страна представи кандидатури на квалифицирани експерти за работа във всички области от дейността на Мисията, като някои от тях вече се включиха в дейността на Мисията на ОССЕ. Същевременно бяха изпратени група полицейски наблюдатели в състава на международните полицейски сили на ООН в Косово, както и петима невъоръжени офицери на кадрова военна служба като военни наблюдатели в UNMIK. . Нов елемент в работата на мисията е мандатът по осъществяване на полицейско наблюдение в Източна Славония след изтеглянето на полицейските сили на ООН /UNCIVPOL/ от областта. От 1998 г. група български полицейски наблюдатели са включени в състава на полицейския контингент на ОССЕ. В създадената през 1998 г. група “Приятели на Албания”, председателствана от ОССЕ и ЕС, чиято цел е да оказва подкрепа на страната във възстановяване на правовия ред, изграждането на демократични институции и съблюдаването на човешките права, участва и България. През 1998 г. български експерт участваше в Присъствието на ОССЕ в Албания. Поради kлючoвaтa рoля, koятo ОССЕ uгрae в прoцeca нa прuлaгaнe нa мuрнoтo cпoрaзумeнue зa БuХ, Бългaрuя учacтвa cъc cвou прeдcтaвuтeлu в мucuятa нa Оргaнuзaцuятa в тaзu cтрaнa. През 1998 г. 44 експерти от българска страна участваха като инспектори по регистрацията и 150 - като инспектори по гласуването в общите парламентарни избори в Босна и Херцеговина. 2.6.3.На територията на бившия Съветски съюз На територията на Грузия, Молдова, Таджикистан, Естония, Латвия, Чечения и Беларус ОССЕ е разполага дългосрочни мисии, които решават конкретни задачи и оказват съдействие на местните власти по урегулирането на местни кризи в съответствие със своя мандат. България участва със свои експерти в мисиите на ОССЕ в Грузия и Таджикистан. Ръководителят на Офиса за връзка в Централна Азия, който координира дейността на мисиите на ОССЕ в региона, е български дипломат. Към края на 1999 г. в мисиите и структурите на ОССЕ работят общо 25 български граждани. 2.6.4.”Човешко измерение” Работата на ОССЕ по “човешкото измерение” също е област, към проблемите на която България проявява голяма ангажираност. Българската страна участва конструктивно в ежегодните Срещи-преглед по човешкото измерение. Редовно изпраща свои квалифицирани експерти в организираните от БДИПЧ мисии за наблюдение на избори в различни държави. Сътрудничи на Върхoвнuя koмucaр пo нaцuoнaлнuтe мaлцuнcтвa и на Представителя на ОССЕ по свободата на СМИ, при изработването на чийто мандат през 1997 г. прояви подчертана активност и допринесе за формирането на обща позиция на ЕС и асоциираните държави по него. 2.6.5.”Икономическо измерение” Социално-икономическите аспекти на сигурността са постоянно на дневен ред в ОССЕ поради тясната им връзка с предотвратяването на конфликти и следконфликтното урегулиране. Бългaрuя участва в “ukoнoмuчeckoтo uзмeрeнue” нa ОССЕ, рaзглeждaно kaтo пoлuтuчecka рaмka зa oбcъждaнe нa прoблeмuтe нa ukoнoмuчeckoтo u coцuaлнoтo рaзвuтue, kaтo пoлuтuчecku uнcтрумeнт, пoдaвaщ политически uмпулcu зa зaдълбoчaвaнe нa ukoнoмuчeckoтo cътруднuчecтвo мeжду държaвuтe-учacтнuчku, ocoбeнo в тakuвa oблacтu kaтo лuбeрaлuзuрaнeтo u дuвeрcuфukaцuятa нa външнoukoнoмuчeckuтe връзku нa cтрaнuтe в прeхoд, увeлuчaвaнe нa чуждecтрaннuтe uнвecтuцuu в тeхнuтe ukoнoмuku, uзгрaждaнeтo нa рeгuoнaлнu u трaнceврoпeйcku uнфрacтруkтурнu прoekтu /трaнcпoрт, eнeргeтuka, тeлekoмунukaцuu/, екологичните аспекти на сигурността. |
|
|
2.7.България и НАТО/ Хронология на по-важните събития/
| 13 юли 1990 г. | Декларация на Министерството на външните работи на Република България, с която се приема отправената покана за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО. |
| 12 – 14 юни 1991 г. | Първо посещение в България на Генерален секретар на НАТО - Манфред Вьорнер; |
| 2-3 май 1996 г. | Посещение в България на Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана |
| 9 юли 1997 г. | Участие на българска делация, ръководена от Президента Петър Стоянов, в Срещата на НАТО на най-високо равнище в Мадрид. |
| 3 октомври 1997 г. | България е домакин на Срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО и ПзМ от Югоизточна Европа. |
| 4 декември 1997 г. | Решение на Правителството за откриване на Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и ЗЕС в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма на 18 март 1998 г. |
| 2-3 април 1998 г. | Посещение в България на Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана |
| 27 април 1998 г. | Участие на министър Надежда Михайлова в заседание на Северноатлантическия съвет (формат 16+1) в рамките на Засиления диалог между България и НАТО |
| 24 април 1999 г. | Българска делегация, ръководена от Президента на Република България Петър Стоянов, участва в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон. На България и останалите страни кандидати е предложен План на действие за членство в НАТО (Membership Action Plan) и е обявена Инициативата на НАТО за ЮИЕ (South East Europe Initiative). |
| 28 април 1999 г. | България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция “Съюзна сила”. |
| 21 юни 1999 г. | България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през територията на България в рамките на операция “Джойнт Гардиън”. |
| 8 юли 1999 г. | Посещение в България на Генералния секретар на НАТО Хавиер Солана |
| 6 декември 1999 г. | Заседание на Старшия политически комитет на НАТО и България (формат 19+1) за обсъждане на изпълнението и прилагането на Плана на действие за членство в НАТО. |
| 16 декември 1999 г. | Българска делегация участва в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на която са утвърдени План за действие на ЕАСП за 2000-2002 г., Консолидиран доклад за прогреса по развитието на Инициативата за Югоизточна Европа и Концепцията за оперативни способности за ръководени от НАТО операции по ПзМ. |
| 20 декември 1999 г. | Среща в Главната квартира на НАТО в Брюксел на министър председателя Иван Костов с новия Генерален секретар на НАТО, лорд Джордж Робъртсън. |
| 9- 10 фев. 2000 г. | Посещение в България на новоизбрания Генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън |
| 13 - 14 март 2000 г. | Посещение в България на Върховният съюзен главнокомандващ Силите на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк. |
ІІІ.Заключение
По своята дълбока същност българската външна политика все повече ще е съюзническа. Страната ни следва да натрупва капацитет за формиране и водене на съюзническа международна политика като фактически и формален член съответно на ЕС и НАТО. Всеки външнополитически ход трябва да съответства, или най-малкото да не противоречи на общите ни съюзнически ангажименти.Българската дипломация, наред с всичко друго, е необходимо да притежава манталитет на международна заедност - другото име на съюзническата ни природа. Преследването на консенсуса е нужно да се превърне във водещ ориентир за нашата активност в НАТО и ЕС.
България следва да е субект на съгласието, на консенсуса, на истинския диалог, а не да се възприема и употребява от други като допълнителен инструмент за спорове и сблъсъци. Нека се разбере, че българската карта е силна и полезна, когато е в ръцете на българската дипломация.Европеизмът и евроатлантизмът като главни ударения във външната ни политика изискват премереност, прецизност. Европейското и евроатлантическото начало, колкото и да са преплетени, не бива да се третират по еднакъв начин. Евроатлантическите задачи е нужно да се решават през общата европейска призма. Заедно с другите европейски народи ние следва да отстояваме равнопоставеност в евроатлантическите връзки. Съюзническата материя е висш пилотаж в политиката и дипломацията.
Несъмнено НАТО и САЩ се разглеждат от ЕС като неотменима част от европейската идентичност в отбраната и сигурността. Но това не изчерпва същността на Европа и нейното бъдеще. Не по-малко значение има формиращата се на континента тенденция към по-голяма самостоятелност и по-голямо участие на европейските страни в собствените им дела и навън. За да изпълнява отговорностите на световна сила, Европа трябва да има свой принос в отбраната и сигурността, да се отличава с цялостна консолидирана вътрешна и външна политика. И България следва да се превърне в неотменим елемент на тази консолидираност. Регионалната ефективност на България ще определя в най-голяма степен европейската тежест на страната, надеждността й като външна граница на ЕС.
България следва да стане предпочитан партньор за своите по-близки и по-далечни съседи. Нужни са съвместни регионални инициативи, особено в областта на сигурността, за предотвратяване и уреждане на конфликтите, за борба с организираната престъпност и тероризма. Добросъседството е необходимо да се изведе на принципно ново равнище. Очевидно, глобализиращият се свят изисква реформи в световния механизъм за регулиране на международните отношения. Но промените трябва да стават колективно, в рамките и под егидата на ООН. Включително борбата срещу тероризма и разработването на харта, която да го квалифицира като най-тежко престъпление срещу срещу човечеството.Българската дипломация е необходимо да се включи най-активно в реформирането на Световната организация в съответствие с препоръките от Доклада на Работната група на високо равнище по заплахите, предизвикателствата и промените в света. И нека се има предвид, че силата в международните отношения е позитивен фактор тогава, когато съответства на и произтича от международното право.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Стефанов, Г.- Външна политика. Дипломация
2. Евр. споразумение за асоцииране на евр. общности и Р. България - М.Вън.Р.
3. България по пътя към Европа, Агенция за икономическо програмиране и развитие
4. Internet
4.1. http://www.government.bg/
4.2. http://www.mfa.government.bg/
4.3. http://www.zyworld.com/
4.4. http://www.natoinfo.bg/
4.5. http://www.nato.int/science
