РЕЛИГИЯ,АВТОНОМНОСТ И ДЕМОКРАЦИЯ

Религия,автономност и демокрация.Опитите на едно общество да гради морал без съдържание.

Политиката и религията могат да се определят като двата най-големи социални регулатора. Те са толкова различни по същина и замисъл и същевременно толкова близки и еднородни в стремежа си да контролират и организират общества и групи. Няма исторически период от цивилизацията, който да не е белязан от знака на тези две универсални инструментално-организационни системи. Религията е тази, която е давала и налагала идейните рамки векове наред и проповядвала стремежа към висши ценности и морални стойности.

Политиката от своя страна е централен проблем на философите още от древността. Най-значимата разлика между двете е, че религиозното винаги е било по-частно от политиката и винаги ще бъде. Политическото е по-абстрактно в сравнение с религиозното. За ефективното съществуване на религията, в чистия, първоначален смисъл на понятието, са необходими два много важни компонента – истински вярващи и свръхестествено конституиране на нормите и правилата. В периода на модерността, взаимовръзките и точките, в които се пресичат религия и политика, стават все по-разнопосочни и противоречиви.

Съществува вечен антагонизъм между свещено и профанно. Тези два различни свята винаги са претендирали да превземат своите полета на действие едно друго. Общата цел е да се установи господство. Още през късното Средновековие се забелязва,че свещеното започва да отстъпва пред профанното. Това е процесът на секуларизиране на света или както го нарича Вебер „разомагьосване”. Достига се момента на сблъсък между двете институции, представляващи свещеното и профанното, съответно църквата и модерната държава. Изместването на религиозното нанася сериозен удар върху църквата. Тя губи своята власт. Религията остава в рамките на модерната държава, но властта, разбирана в смисъл на организация и контрол, вече не и принадлежи. Властта, като универсален и нструмент да господства и подчинява, вече е в ръцете на идеята да се управлява без догми и предразсъдъци, инструментализирана в лицето на държавата.

Модерната държава вече е секуларизирана, тя престава да бъде орган на църквата. С процесите на секуларизация се ражда едно важно политическо понятие – автономност на държавата. Автономността е централен проблем на политическата теория. Държавата вече е независима и могъща, каквато не е била никога преди. В идейно-философски план, на практика властта е в ръцете на държавата заради самата себе си като ценност и функция. За свой върховен принцип новата политика признава рационалността. Това от своя страна довежда до непозната до този момент фрагментация на социалното цяло. Това довежда до куп проблеми. Автономната държава отхвърля наложения и проповядван морал и законност от религията и чрез конституционализмът изгражда законите, на които ще се подчинява обществото. Автономността създава предпоставка за непрекъснати промени.

След като очертахме образа на секуларизационния преход към автономна държава, можем логично да зададем въпроса за причините и мотивите, които подтикват обикновените хора да повярват в новата секуларна идея. Каква всъщност е нейната притегателна сила и в какво се корени? След Средновековието света навлиза в нов период, в който религиозните текстове са нещо, което съществува от изключително много време. Новата идея за новия социален ред може да се сравни с един вид нова религия. Доказателство за тази съпоставка е нуждата на всяка група или общество да бъде ръководено от определени идеи. Новата идея е притежавала всички качества, за да бъде привлекателна. Тя отхвърля догмите и рамките на добре познатите религиозни текстове и задава условия за нов начин на живот. В този смисъл можем да говорим за налагане на секуларизма отвътре на ниво индивидуалност и лични мотиви. Институционалната инвазия е била по-скоро предпоставка да се отхвърли традиционния морал и вярване, защото за да се реализира идеята е било нужно да повярва и самото общество. На тогавашния етап може би политическият заряд на новата рационална реалност се е възприемал като универсален инструмент, със своите собствени закони, ценности и логика. Едва ли повечето хора са знаели, че тази нова идея не ще сбъдне замисъла си, не ще реализира идеята за перфектната държава на благоденствието и най-ефективното управление. Никой преди двеста години не е предполагал, че отдалечавайки се от религиозното и проповядвайки новия морал и ценности, няма да се стигне до обещаното благоденствите, а напротив – това ще отвори голяма пропаст и ще доведе след себе си престъпност, деморализация и апатия. Така се стига до момента, в който всички социални действия се моделират спрямо идеите за демокрация и се оформят спрямо тях, независимо че се откъсват от корените на традицията, без която те не биха могли да съществуват. Политическият морал е юридически. Той позволява и забранява факти и събития, които не противоречат на конституционализма. Всичко, което е законно, е възможно. В своето развитие и приложение, законите на модерната, автономна държава, са създали и позволили действия, които са в противоречие с основните, необходими човешки ценности.

Какво трябва да избира човекът от ерата на високите технологии и пластичните операции? От една страна е огромната машина, наречена технологичен свят, а от друга – отчаяните опити на възрастни хора и свещенослужители да проповядват религията такава, каквато е била и трябва да бъде. Човекът, комуникиращ чрез компютрите, усеща празнота и нужда – долавя липсата на нещо важно и градивно. Това нещо, от задълбочените научни изследвания е познато сред социалните учени и църквата като свещено, божествено и крайна цел на всеки човек към усъвършенстване. Модерният човек причислява голяма част от религиозните текстове като нащо несъществено, остаряло, защото те са изпълнени със съдържание, което не може да пасне на съвременната социална обстановка. Голямото негодувание идва от факта, че автономният, демократичен човек е най-големият противник на неща и факти, които му заповядват и определят живота му. Секуларната идея проповядва, че живота на даден човек е в неговите собствени ръце и той контролира живота си. Именно този факт поражда големият проблем за нежеланието да се съобразаяваш, да уважаваш, да се консолидираш. Постмодерността предлага своята лъскавост, количество и комерсиални забавления, а в опозиция на това църквата настоява да се проповядва религия по обичайния начин.

Става съвсем ясно, че света никога не ще бъде същия като този преди модерността ,и ако този процес е необратим, то религиозните институции са длъжни или поне могат да опитат да сменят подходите при проповядване на религията. Те трябва да намерят езика, на който да преведат най-важното религиозно правило – за себеуважение и уважение към другите.

Религия и демокрация

Фактът,че обикновенният човек на Запада вече не е толкова религиозен,това съвсем не означава,че религията се е предала и вече по никакъв начин не участва в обществения живот.Точно обратното ,тя нахлува и започва да размества различни пластове от социалната действителност по невиждан до този момент начин.Докато всички мислеха ,че профанното е взело привес над свещеното ,дойде паметният ден 11 септември и символът на световната демокрация САЩ осъмна със рухването на кулите близнаци.След този ден се оказа ,че тази своеобразна надпревара за надмощие и окупиране на социалният живот не е приклю чила –тя се завръща ,но този път по нов начин и използване на други ,модерни средства в битката.

На дневен ред бяха поствени новите проблемни теми-светът бе променен.В политиките на всяка държава се постави като належащ прблеми етнически неравенства и конфликти,религиозен фанатизъм,войни ,фундаментализъм и др.Тези понятия вече не бяха теми от учебниците и научните разработки,те бяха част от действителността ,на уж модерното и демократично общество защитено и усъвършенствало себе си ,както никога преди.Не само събитията в САЩ,но и атентатът в Берлин подсказваха ,че настъпва вълна от изток,която ще донесе нови ,непознати проблеми.Една от най-секуларните точки на планетата се оказа Запада.Диалогът даде възможност на обществената сцена да излязат много нови и не чак толкова нови концепции и мирогледи за живота ,морала и правилата за живеене.В този случай опозицията държава-религия вече бледнееше ,защото за общественото внимание се бореха и копнееха протестанство ,католицизъм,ислям,правителствени и неправителствени организации,феминистки движения,природозащитници,бизнес корпорации,секуларисти ,атеисти и други ,които стоят на социалният щанд и хората трябва да си изберат ,а и няма как иначе, от една страна всеки се нуждае от концепция за своето съществуване ,а от друга всички те са толкова примамливи и обещаващи розово бъдеще.В страните на изток положението не е същото.Там жаждата за религията като фундаментален и доказан морал и концепция на живот надделява.Диалогът ,който се води с държавата за намесата и в общественото, е умерен и най –важното той е желан ,защото го искат обикновените хора ,ценящи силата на традицията вплетена в иначе остарелите религиозни текстове.

Ако се върнем към Запада там основната дума, която се споменава без повод и не е демокрация.Станала еталон и стил на живот , в нейните условия стартират хиляди информационни агенции и медийни източници от всякакво естество..Под предлог,че свободата на словото е един от главните принципи на демокрацията ,същите тези медии дават всеки ден възможността на всеки да говори и убеждава в различни философии и да критикува религозни факти и морал ,когато и където си поиска,и всичко това за доброто управление на държавата и разбира се за ефективността на властта.И както казват маркетинголозите ,рекламата си свърши работата.Но в крайна сметка е отговорно и самото гаржданско общество,защото в САЩ например тази секуларна инвазия няма същият ефект и причините са ясни –хората са по релиогиозни,а и неоконсерваторите работят по въпроса в своите политически програми.В резултат на секуларизацията се получава парадоксална ситуация .Обикновените хора които споделят традиционни ценности са позабравени и цялото внимание на социалната и правна политика е насочено към различните и неоправдани групи ,за чиито права се борят всички смятащи себе си за модерни политици.Но нали това всъщност е критерият за демократичност и всяка държава се е втурнала да го затвърждава със всички сили и с цената на всичко.В стремежа си да защитава правата на хомосексуалните и легализацията на марихуаната ,политическото тяло забрави ,че и тези с традиционна сексуална ориентация имат своите проблеми.Типичен пример на нашите географски ширини е защитата на ромите,докато теми като ниската раждаемост не се дебатират и най-важнотоне се допускат до медийното пространство.

В съвременния свят САЩ са модел и пример за баланс и договореност между държавата и религията,докато в Европа се прокламира ,че религиозното е лично и няма място в обществения дебат и управление.Това довежда до друг много сериозен проблем,пред който са изправени повечето европейски страни. Парадираните и защитавани права и свободи ,всъщност остават почти на теория и не се отразяват благоприятно в живота на много маргинализирани общности и малцинства.Типичен такъв пример са протестите в предградията на Париж.Социалното напрежение избива под най различни форми на иначе красиво обрисуваната фасада на перфектната демократична държава и обещанието от политиците за благоденствие на всички.

През 21. век постепенно религията започна да навлиза все повече във външно-политическият живот на държавите. В четирите краища на света хората започнаха да се избиват в името на техният Бог. Поддръжниците на подобни каузи се увеличаваха главоломно – от обикновените доброволци, до тези завършващи земния си път като камикадзета, Най-разпространените религии претърпяха кървави разцепления – от протестанти срещу католици до сунити срещу шиити. Религиозният фанатизъм беше причина за коренна промяна в политиката на огромни държави като Русия, САЩ, Китай. Така първоначалната шепа фанатици успяха косвено да променят курса на управление на световните лидери. Оказва се, че религията трайно е започнала на кове промените в нагласите на обществения живот и политиката.... И в този ред на мисли, какво стана с големите думи на 21. век – глобализация и демокрация. Те са по-актуални, но и по-пременени от всякога измерения. Е, ако изборът водеше до градация на положителното, то промените биха довели до рай на земята, но на този етап "междуверският" диалог по-скоро изглежда идеалистична концепция. Защото, когато застанат пред урните, хората не са особено склонни да забравят за религиозните и етническите си различия.

Защо е необходимо религията, независимо каква е тя, да присъства в обществения дебат и в правенето на политиката и законите в съвременната светска държава? Първо, както бе споменато, за да не се капсулират религиозните общности, да не се подклажда омразата и фанатизма и второ, много по-важно, за да може моралът, който дарява с живот и благоденствие всяка човешка общност, да се върне там, където винаги е бил, да се върне към истинския си извор – религията и личната вяра.

Религиозното чувство, вярата, е онова съкровено нещо, което подрежда нашия свят, което действително цени и се грижи за свободата на словото и толерантността. То носи мира със себе си. Не бива да забравяме, че най-добрите черти на човешката цивилизация – обич, толерантност, търпение, приятелство, милосърдие, разум, стремеж към свобода и справедливост – имат за източник вярата и то преди всичко вярата в Бога.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.Уилсън, Бр., Религията в социологическа перспектива, В. Т. 2001.

2.Фотев, Г., История на социологията, т.I-II, Унив. изд."Св. Климент Охридски", С., 1993г.

3.Серафимова, М., Има ли модерно свещено, Бл., 2006.

4.Серафимова, М., Американската религиозност – симфония от различия, Бл., 2006.